Живяла някога пчела с прозрачни крилца. Живяла в прекрасна гора, където имало красиви дървета и прохладна река.
Живяла някога муха с прозрачни крилца. И тя живяла в прекрасната гора, където имало красиви дървета и прохладна река.
Случило се така, че дори и къщите на пчелата и мухата били на едно
място – старо разклонено дърво. Само че мухата живеела до коренищата,
където гниели листата, а пчелата живеела по-нависоко – в суха хралупа.
Всеки ден и мухата, и пчелата летели из цялата гора, за да намерят
препитание. Но те никога не летели заедно, защото мухата винаги търсела в
гората гнили места и изпражнения, а пчелата ходела на лов за нектар.
Веднъж се случило така, че пътищата на пчелата и мухата се пресекли, но
те изобщо не се забелязали една друга, защото мухата не се интересувала
от пчелата, в която няма нищо вонящо, а пчелата не забелязвала мухата,
която нямала нектар.
Но веднъж, сред гнусните изпражнения се родило и израснало прекрасно,
ухаещо цвете. И неговият аромат се смесвал с вонята на изпражненията, в
които растяло това прекрасно цвете. От време на време тези аромати се
преплитали един друг и сякаш настойчиво канели някого. Така тук понякога
идвала мухата и кацала долу, в изпражненията, а понякога идвала пчелата
и събирала опияняващия нектар на прекрасното цвете.
Но веднъж, подмамени от ароматите едновременно долетели и мухата, и
пчелата. И нищо не би се случило, но след като се нахранили до насита и
пчелата, и мухата започнали да се оглеждат наоколо: пчелата погледнала
надолу, а мухата вдигнала поглед нагоре. И всяка от тях видяла ужасяващо
зрелище – съвършено непривично и гадно. Пчелата видяла как нещо подобно
на пчела се рови в изпражненията, а мухата се възмутила на това, че
нещо подобно на муха яде толкова непригодна за мухата храна като нектара
на цветята. Тяхното външно подобие ги привлякло една към друга и те
започнали да летят една около друга с надежда да намерят по-голямо
родство освен външната прилика. Всяка от тях искала да каже нещо, но за
съжаление, не се разбирали една друга. Те доста дълго летели една около
друга. Привличало ги външното сходство, но ги отблъсквала миризмата,
излъчваща се от тях.
Без да се уговарят, те полетели в гората към стария и мъдър Филин,
който се родил заедно с гората. Филин знаел и разбирал абсолютно всичко.
Той разбирал езика на всички жители на гората и бил страшно мъдър.
Прелитайки край него пчелата зажужала: „Тя, толкова много прилича на
мен, лети като мен и се храни като мен. Защо тя се храни с противните
изпражнения? Та нали това е много глупаво. Наоколо има толкова много
нектар!“
Мухата, на своя език зажужала на Филин: „Лети и жужи като мене, а
виждаш ли, дявол знае с какво се храни! Тези цветя са родени от
изпражненията, а тя лети наоколо… високо, високо и каца само на цветята.
Горда е! С какво е по-добра от мене? Всички цветя се раждат на земята, а
тя дори не иска да погледне към нея…“
Филин внимателно изслушал тяхното жужене и отговорил:
- Така е било и така ще бъде. Във всяка гора има мухи и пчели. И това,
че мухите намират в гората изпражнения не означава, че гората е пълна с
тях. А това, че пчелите намират мед в същата тази гора, не прави гората
сладка. Гората е такава каквато е и тя винаги ще храни и мухите, и
пчелите. И всяка минута за мухите гората ще е пълна с изпражнения, а за
пчелите винаги тя ще бъде пълна само с нектар… Такава е природата на
пчелите. Такава е природата на мухите. Такава е природата на гората.
Никой от нас не е по-добър или по-лош. Просто един е роден за едно, а
друг – за друго. И всеки от нас е най-добре да се занимава със своите
дела – така ще е най-добре за всички…
