Една източна приказка за Рая и Ада

Една източна приказка за Рая и Ада

Един ден един ученик попитал своя Учител:

- Какво е Ада? - Синко, адът изглежда като една маса пълна с вкусна храна, където хората с извити лакти са настанени на масата и всички гладуват, защото не могат да се нахранят.

Тогава ученикът попитал: - Какво е Рая? - Раят изглежда като една маса пълна с вкусна храна, където хората с извити лакти... - Учителю, тогава каква е разликата? - В Рая, синко, всеки е изпълнен с радост, защото всеки храни ближния си!

Автор: неизвестен, китайска приказка

* * *

"Егоизмът е коренът на всички злини на обществото". Ако бяхте отговорни да образовате едно дете, какво бихте направили, за да предотвратите растежа на егоизма в него?“ Алан Кардек.

Приказка от книгата " Златна книга на Разказвачите на Истории". Който желае може да я свали безплатно от линка.

 https://dolorescannonbg.blogspot.com/2019/07/blog-post.html?fbclid=IwAR1boA9i0u5CgER9TCmHTDyLNjLn8YORtG14p6WP4elygvHA_q2COkHD73E

По-лекият кръст

По-лекият кръст ( Малба Тахан)
Една стара християнска легенда разказва за един новопокръстен младеж в Евангелието, който получил своя кръст, за да продължи заедно с други поклонници по пътя към Божието царство. Той обаче толкова бил измъчван от тежестта на кръста, че се принудил да почива няколко пъти. И тогава момчето се оплакало:
- Какъв лош късмет имам! Дадоха ми най-тежкия кръст!

Воден от егоизма си, той се сетил, докато били в един подслон, да смени кръста си за по-лек, избирайки сред онези, който носеха спътниците му. Той се възползвал от тъмнината на нощта и без да бъде забелязан, отишъл на мястото, където били кръстовете, претеглил ги един по един, като избрал най-лекия и го взел за себе си.
На сутринта видял, че никой не е бил засегнат от размяната. Едва тогава проверил и разбрал, че най-лекия от всички кръст, който избрал той, бил неговия собствен.
Приказка от книгата " Златна книга на Разказвачите на Истории". Който желае може да я свали безплатно от линка.
https://dolorescannonbg.blogspot.com/2019/07/blog-post.html…

Орелът и гълъбът

Една нощ, много години преди да се превърне в Буда, младият принц Сидхарта сънуваше, че върви в градината си, когато в ръцете му внезапно падна един гълъб пляскайки с криле.

Един гневен орел, кацна на близък клон.
Той погледна към принца и извика:
- Дай ми този гълъб!
Принцът поклати отрицателно глава.
- Не, отдавна се заклех, че винаги ще бъда благосклонен към всички живи същества. И така, не мога да ти дам гълъба. Наистина съжалявам.
Тогава орелът каза:
- Каква глупава клетва! Но ако думите ти са верни, тогава трябва да ме съжаляваш, защото аз съм живо същество. Трябва да храня себе си и пилетата си и не съм ял от
няколко дни. Ако не ми дадеш този гълъб сега аз ще бъда твърде слаб, за да хвана друг. И тогава ще умра. Какво ще кажеш?
Принцът искаше наистина да спаси живота на гълъба, но и съжаляваше за орела.
Той предложи на орела да му даде месо равняващо се на теглото на гълъба, и за това донесе един кантар.
Орелът се съгласи. Той постави едно голямо парче месо на едната страна на кантара, а на другата - гълъба.
Кантарът обаче показа, че парчето месо е по-леко от гълъба. Сидхарта не беше обезкуражен. Той донесе още месо, но когато го поставяше на кантара, гълъбът все още беше по-тежък, докато цялото налично месо изчезна.
Тогава орелът каза: - Разбира се, усилията ти са безсмислени. Гладен съм. Дай ми сега гълъба.
Тогава принцът се покачи на кантара и предложи себе си за храна на орела.
Изведнъж земята се разтърси и цветя заваляха от небето. Околните дървета, преди това сухи, сега разцъфтяха. От далече дойдоха ярки същества.
Той щеше да даде собствения си живот, да спаси даже един малък гълъб.
Гълъбът, който досега мълчеше, каза: - Вашият жест ми спаси живота и ще спася много други, благородни княже! Няма по достойно действие, от онова да пожертваме живота си, за да живеят другите.
По-късно Сидхарта щеше пожертва богатството си, съжителството си с любимия си баща, съпругата и сина си, за да учи всички на пътя на духовния прогрес чрез себеотрицание и отдаденост.

Автор: Буда
* * *
Великите аватари на човечеството трябваше да забравят себе си, за да работят за моралния напредък на човечеството. Но имаме много малки примери сред обикновените хора и дори при животните. Малки, но не по-малко важни:
Майката, която жертва моментите на почивка, за да се грижи за децата
Някои професии, които изискват много посвещение. Ето защо е толкова важно да изпълняваме задачите си с много усилия и всеотдайност.
1. Каква професия възнамерявате да изберете?
2. По какъв начин можете да я изпълнявате по-добре?
Приказка от книгата " Златна книга на Разказвачите на Истории". Който желае може да я свали безплатно от линка. https://dolorescannonbg.blogspot.com/2019/07/blog-post.html…