Орелът и гълъбът
Една нощ, много години преди да се превърне в Буда, младият принц Сидхарта сънуваше, че върви в градината си, когато в ръцете му внезапно падна един гълъб пляскайки с криле.
Един гневен орел, кацна на близък клон.
Той погледна към принца и извика:
- Дай ми този гълъб!
Принцът поклати отрицателно глава.
- Не, отдавна се заклех, че винаги ще бъда благосклонен към всички живи същества. И така, не мога да ти дам гълъба. Наистина съжалявам.
Тогава орелът каза:
- Каква глупава клетва! Но ако думите ти са верни, тогава трябва да ме съжаляваш, защото аз съм живо същество. Трябва да храня себе си и пилетата си и не съм ял от
няколко дни. Ако не ми дадеш този гълъб сега аз ще бъда твърде слаб, за да хвана друг. И тогава ще умра. Какво ще кажеш?
Принцът искаше наистина да спаси живота на гълъба, но и съжаляваше за орела.
Той предложи на орела да му даде месо равняващо се на теглото на гълъба, и за това донесе един кантар.
Орелът се съгласи. Той постави едно голямо парче месо на едната страна на кантара, а на другата - гълъба.
Кантарът обаче показа, че парчето месо е по-леко от гълъба. Сидхарта не беше обезкуражен. Той донесе още месо, но когато го поставяше на кантара, гълъбът все още беше по-тежък, докато цялото налично месо изчезна.
Тогава орелът каза: - Разбира се, усилията ти са безсмислени. Гладен съм. Дай ми сега гълъба.
Тогава принцът се покачи на кантара и предложи себе си за храна на орела.
Изведнъж земята се разтърси и цветя заваляха от небето. Околните дървета, преди това сухи, сега разцъфтяха. От далече дойдоха ярки същества.
Той щеше да даде собствения си живот, да спаси даже един малък гълъб.
Гълъбът, който досега мълчеше, каза: - Вашият жест ми спаси живота и ще спася много други, благородни княже! Няма по достойно действие, от онова да пожертваме живота си, за да живеят другите.
По-късно Сидхарта щеше пожертва богатството си, съжителството си с любимия си баща, съпругата и сина си, за да учи всички на пътя на духовния прогрес чрез себеотрицание и отдаденост.
Автор: Буда
* * *
Великите аватари на човечеството трябваше да забравят себе си, за да работят за моралния напредък на човечеството. Но имаме много малки примери сред обикновените хора и дори при животните. Малки, но не по-малко важни:
Майката, която жертва моментите на почивка, за да се грижи за децата
Някои професии, които изискват много посвещение. Ето защо е толкова важно да изпълняваме задачите си с много усилия и всеотдайност.
1. Каква професия възнамерявате да изберете?
2. По какъв начин можете да я изпълнявате по-добре?
Приказка от книгата " Златна книга на Разказвачите на Истории". Който желае може да я свали безплатно от линка. https://dolorescannonbg.blogspot.com/2019/07/blog-post.html…
Той погледна към принца и извика:
- Дай ми този гълъб!
Принцът поклати отрицателно глава.
- Не, отдавна се заклех, че винаги ще бъда благосклонен към всички живи същества. И така, не мога да ти дам гълъба. Наистина съжалявам.
Тогава орелът каза:
- Каква глупава клетва! Но ако думите ти са верни, тогава трябва да ме съжаляваш, защото аз съм живо същество. Трябва да храня себе си и пилетата си и не съм ял от
няколко дни. Ако не ми дадеш този гълъб сега аз ще бъда твърде слаб, за да хвана друг. И тогава ще умра. Какво ще кажеш?
Принцът искаше наистина да спаси живота на гълъба, но и съжаляваше за орела.
Той предложи на орела да му даде месо равняващо се на теглото на гълъба, и за това донесе един кантар.
Орелът се съгласи. Той постави едно голямо парче месо на едната страна на кантара, а на другата - гълъба.
Кантарът обаче показа, че парчето месо е по-леко от гълъба. Сидхарта не беше обезкуражен. Той донесе още месо, но когато го поставяше на кантара, гълъбът все още беше по-тежък, докато цялото налично месо изчезна.
Тогава орелът каза: - Разбира се, усилията ти са безсмислени. Гладен съм. Дай ми сега гълъба.
Тогава принцът се покачи на кантара и предложи себе си за храна на орела.
Изведнъж земята се разтърси и цветя заваляха от небето. Околните дървета, преди това сухи, сега разцъфтяха. От далече дойдоха ярки същества.
Той щеше да даде собствения си живот, да спаси даже един малък гълъб.
Гълъбът, който досега мълчеше, каза: - Вашият жест ми спаси живота и ще спася много други, благородни княже! Няма по достойно действие, от онова да пожертваме живота си, за да живеят другите.
По-късно Сидхарта щеше пожертва богатството си, съжителството си с любимия си баща, съпругата и сина си, за да учи всички на пътя на духовния прогрес чрез себеотрицание и отдаденост.
Автор: Буда
* * *
Великите аватари на човечеството трябваше да забравят себе си, за да работят за моралния напредък на човечеството. Но имаме много малки примери сред обикновените хора и дори при животните. Малки, но не по-малко важни:
Майката, която жертва моментите на почивка, за да се грижи за децата
Някои професии, които изискват много посвещение. Ето защо е толкова важно да изпълняваме задачите си с много усилия и всеотдайност.
1. Каква професия възнамерявате да изберете?
2. По какъв начин можете да я изпълнявате по-добре?
Приказка от книгата " Златна книга на Разказвачите на Истории". Който желае може да я свали безплатно от линка. https://dolorescannonbg.blogspot.com/2019/07/blog-post.html…
