Истинската Коледа

 

Истинската Коледа Присъствието на скъпия автомобил пред скромното жилище, беше необичайно събитие в този обеднял и далечен град и предизвика силно любопитство. Хора се показаха на прозорците. Много други гледаха отдалеч ... 

Слезнаха Гумерсиндо и Мария дел Кармен, двойка на средна възраст и много богата. Мършава жена се погрижи за тях, заобиколена от три срамежливи деца, прилепени към престилката й. В ръцете на майката плачеше бебе с раздирателен вик на глад ... 

Тогава се появи съпругът, жалка фигура,с брада на няколко дни и уплашен поглед. Посетителят разчупи леда:

 - Ние сме тук с една приятелска задача. Получихме безброй благословии от Бог, проспериращ бизнес, здрави деца, просторен и удобен дом, много изобилие. С жена ми обаче не сме напълно щастливи ... Това, което ни е в излишък, липсва в много домове. Златните монети носят улеснения, но те тежат на сърцето ни. Затова решихме да отидем да се срещнем с нашите братя.... 

- Ти си прав. - Мария дел Кармен завърши. - Бихме искали да знаем как живеят, техните трудности и проблеми. Как можем да ви помогнем? Ние ще започнем нашето разбиране от тази Коледа, като ви предложим играчки, дрехи и храна, в името на Исус ... 

-Сигурен съм, че Той ви е вдъхновил. –Прекъсна, развълнуван, собственикът на къщата. –Нашата ситуация е отчайваща. Шест месеца съм безработен ... Вече нямаме ресурси дори за храна. Токът беше спрян поради не плащане ... жена ми е болна. Децата ме питат, чудейки се защо Дядо Коледа не посещава бедни хора. Реших, че ситуацията ще се промени, за добро или за лошо. Планирах да ограбя луксозно имение. Бих се изправил пред полицията, бих убил, ако се наложи, но не бих се върнал у дома с празни ръце ... Въпреки това не съм престъпник. Имам цяло съществуване на честни работни места, възпитавайки уважение към законите ... Господа вие ме спасихте от кошмар ... 

Задушен от емоция, проливайки сълзи, работникът коленичи и целуна ръцете на своите благодетели, без те да успеят да избегнат крайния жест на смирение и признание. След няколко минути братско разбиране, Гумерсиндо и Мария дел Кармен доставиха подаръците и си тръгнаха, уверени, че това семейство ще има щастлива Коледа. По-голямото щастие беше в сърцата им. Бяха открили ненадмината радост от помощта ... 

 

***Насилието и престъпността са плачевни отклонения, които се предлагат на тези, които пътуват по пътищата на мизерията и нещастието. Самото общество допринася за такива катастрофални възможности, като игнорира съществуването на тези нещастници. Когато сме готови да преодолеем бариерите на безразличието, комфорта и привързаността към преходните стоки, предлагайки защита и насоки на нашите братя в затруднение, посланието на Коледа ще започне да се спазва, благоприятстващо изкореняването на злото.

" От другата страна на улицата" Ричард Симонети

 

Музиката като универсално лекарство за душата.

В научен план музиката вече е доказана като източник на изцеление и енергия, където е призната за „музикална терапия“ в различни части на света. Твърди се, че Хипократ, „бащата на медицината“, занасял случаите си на заболяване в храм

а на Ескулап, за да чуе движещата се и ободряваща музика там. Жреците на храма и лекарите в Рим са използвали музикална терапия до пълната християнизация на империята. Арабите от ХІІІ век са имали музикални кабинети в болниците, където са практикували това, което са наричали „музикална медицина“, като са използвали специфични композиции за всеки вид заболявания: психически, морални и физически.

В книгата: Скритата сила на музиката от издател Cultrix, авторът Дейвид Таме, разказва в главата: "Музикална терапия, универсалното лекарство", използването на техники от "увеличаващо ниво", "интензивно ниво", " помощно ниво ”, наред с други, които и до днес са изследвани от безбройните учени на това, като средство от голямо значение за духовното възстановяване. В интервю с студентката по новата наука по музикална терапия Маргарет Акила, музиката се разглежда по дълбок начин, където лекът чрез мелодията вижда човешкото същество като цяло: тяло, ум, емоция, дух.

Какво е музикална терапия?

Маргарет Акила: Музикалната терапия е използването на музика и нейните съставни елементи, ритъм, мелодия и хармония от квалифициран музикален терапевт, с един пациент или група, в процес, предназначен да улесни и насърчи комуникацията, връзките, ученето, мобилизацията, изразяването, организация и други подходящи терапевтични цели, за да се отговори на физическите, емоционалните, умствените, социалните и когнитивните нужди. Музикалната терапия се стреми да развие потенциали и да възстанови

отделните функции, така че чрез самопознание те да постигнат по-добро качество на живот, чрез профилактика, рехабилитация или лечение. Идеята, че музиката влияе върху здравето и благосъстоянието на хората, е била известна още на Аристотел и Платон. Едва през втората половина на 20 век лекарите успяват да установят връзка между музиката и възстановяването на своите пациенти. Музикалната терапия действа не само при лечението, но и при профилактиката на заболявания.

Каква е разликата между слушането на музика за отпускане и правенето на музикална терапия?

Музиката за отпускане е слушане на музика, която ушите ни харесват и помага да забавим забързания си ритъм от психическия и физическия стрес през деня. Намалява сърдечната, умствената, нервната и дихателната честота, кръвното налягане. Прави тези емоции спокойни и под контрол. Вече музикалната терапия са сесии със специалисти в областта на физическото и психическото здраве или преподаватели, където работят интензивно върху съдържанието и физическите, емоционалните и психическите затруднения с конкретна цел, решавайки сериозен и предварително зададен проблем.

Как работят индивидуалните сесии за музикална терапия? А в група?

Може да бъде в групи или индивиди, за хора от всички възрасти. Сеансите могат да се играят от музикалния терапевт или от самия пациент и нямат музикално-технически характер. Искам да кажа, не е нужно да разбирате музика. В тази сесия се създава диалог между човека и света чрез музика, звуци на тялото или инструменти.

Къде се използва музикалната терапия?

В образователната област. Специални образователни потребности от учебни затруднения, речеви затруднения и специални нужди.

При психично здраве-невроза, психоза, аутизъм, шизофрения, химическа зависимост.

В сферата на бизнеса - човешки ресурси.

Болнична зона - остри и хронични патологии в напреднал стадий, преди и след операцията.

В социалната област l- с непълнолетни в риск, сексуално насилие при деца, задържани, възрастни хора, бременни жени.

Кой трябва да търси музикална терапия?

Музикалната терапия се използва като допълващо лечение на физическото и емоционалното здраве и е била успешна при лечението на хора с физически дефицити (слух, например), двигателна област (съдови инциденти, травма на главата) генетични синдроми (като Надолу), неврологични (дислексия, дисфония), психични забо

лявания (аутизъм, шизофрения, депресия), химиотерапевтични сесии. Използва се и когато има проблеми в отношенията, срамежливост, агресивност, хиперактивност.

Какви са влиянията на музикалните инструменти и техните ефекти върху лечението?

- Пиано - борба с депресията и меланхолията.

- Цигулка - борба с чувството за несигурност.

- Флейта - бори се с нервността и безпокойството.

- Виолончело - насърчава самоанализ и трезвост.

- Ударни - вдъхновявайте смелост и импулсивност.

Хипократ - Той е лекар от Древна Гърция, смятан от мнозина за една от най-важните фигури в историята на здравето.

Маргарете Акила - музикант, композитор, автор на песни и певица. Професор по хорово пеене, обучен по музика от Училището по изкуства Fundación и по психоанализа от института Trilog

Radio Boa Nova – Traducido por Jacob

http://www.akardec.com/?p=94585&fbclid=IwAR125acDIqq0oc3GFlJZcSNsgA3rxSz27LCWr2LaUlq0qrfuv0nol6NoXQs#more-94585

Плевелите

Често си спомням няколко събития от детството си, които дълбоко са се запаметили в съзнанието ми.

Нашето семейство беше доста бедно и баща ми трябваше да се бори, за да свързва двата края. Поради тази причина мама помагаше, работейки като икономка за други семейства.

Дядо отглеждаше зеленчукова градина в задния ни двор. Една от задачите ми беше да бера зеленчуците и да ги продавам в града.

Спомням си, че една сутрин закъснях с ходенето до града. Трябваше да премина през бодлива тел и разкъсах старите си, износени панталони. В този момент вече не можех да се върна у дома, за да се преоблека, защото вече бях закъснял и щях да изгубя твърде много време, затова реших да продължа. Срещнах една съученичка на улицата и когато тя ме видя, забелязах, че гледаше скъсаните ми панталони.

Същият следобяд, когато отидох на училище, я видях да шепне на другите съученици, които ме погледнаха и започнаха да се смеят. Изчервих се. Ситуацията се влоши, когато едно от момчетата се приближи до мен и каза:

- Ей, ти, със скъсаните панталони, мога ли да ти взема острилката?

В мен нарастваше чувство на негодувание, но не можех да реагирам. Започнах да мечтая за отмъщение. Не можех да мисля за нищо друго освен как да отмъстя за унижението си.

Дядо забеляза, че нещо не е наред. Той ме попита защо изглеждам толкова тъжен, ядосан и в толкова лошо настроение и защо не говоря с другите. Разказах му какво се е случило и как планирам да си отмъстя. Той сложи ръка на рамото ми и ме заведе до един край на зеленчуковата градина. Посочи някакви плевели, които растяха сред марулите, и попита:

- Ако не извадим тези плевели, какво ще се случи?

- Знам, дядо, че плевелите растат бързо и ще убият марулите – отвърнах аз.

Моят дядо, много загрижен, ме погледна и каза:

- Ако не извадим от нас плевелите на наранената гордост, ще позволим скръб, негодувание и ужасната мисъл за отмъщение да се натрупат вътре в нас и да убият всяко добро качество, което притежаваме. Ти си добро, щастливо и отговорно дете. Тези качества изпълват сърцето на твоето семейство с радост и надежда. Но напоследък си изпълнен с тъга и негодувание.

Сълзи изпълниха очите ми. Прегърнах дядо и разбрах важността на прошката. Когато не прощаваме на другите, ставаме нещастни, и още по-лошо, правим и тези, които ни обичат, нещастни. Изведнъж ми стана жал за съучениците ми, защото те губеха времето си, критикувайки другите.

Голяма радост и мир изпълниха сърцето ми; чувства, които не бях изпитал дълго време.

Книгата може да свалите от този линк:

https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR3CaTURhSNitKKvMQDF3Uqq5ZkIl_ABq_N3yleOjm4jzc9bKPBh-7mKHgo

  

А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат.
 https://youtu.be/kOy9OVt_7XY 

Лимонадата

Беше горещ летен следобед. Вече бях завършила домашното си, когато пристигнаха Мери, Кристин и Марсия. Бяха дошли в дома ми, за да играят много интересна игра. По време на играта трябваше многократно да напомняме на Марсия, когато беше неин ред да играе, тъй като тя беше леко разсеяна. Аз бях разстроена и започнах да се държа грубо с нея.

Когато играта свърши, баба ме помоли да набера лимони от дървото. По това време лимонада щеше да ни дойде добре. Когато приближихме лимоновото дърво в задния двор, забелязах приятния аромат, идващ от дървото, докато събирахме падналите лимони от земята.

Баба добави:

- Лимонът, освен че се използва като компонент на много парфюмни продукти, е и добър източник на витамин С, който е много необходим на нашето тяло.

Върнахме се в кухнята и говорихме за мъдростта на Бога при Сътворението. Баба наряза лимоните наполовина и започна да ги стиска, за да отдели сока. След това тя взе с лъжица от сока и ме попита дали мога да го опитам.

- Разбира се, че не - отговорих аз, - лимонът е много силен, прекалено кисел.

Много внимателно тя изсипа сока в кана, добавяйки вода и захар.

- Сега опитай! - каза тя.

Отпих бавно. Беше вкусно! Напълнихме чашите и преди да ги занесем на моите приятели, баба погали косата ми и каза:

- Думите ни могат да бъдат кисели като лимона. Те нараняват хората, причиняват лоши чувства. Въпреки това, ако всичко, което е необходимо да кажем, бъде разтворено във водата на милосърдието и подсладено от благост, хората биха чувствали повече любов и уважение, и по този начин ще добият приятно впечатление за нас.

Веднага си спомних колко груба бях към Марсия и се сетих за други инциденти, в които имах подобно неправилно поведение. Прегърнах баба и й благодарих, че ми помогна да видя моите недостатъци и за нейния мил и мъдър начин да ме научи на толкова много важни уроци за живота.

Върнахме се в хола, където се наслаждавах на лимонадата с моите приятели.

* * *

От този ден нататък бях по-внимателна в избора на думите си, опитвах се да говоря с хората по същия начин, по който бих искала те да ми говорят: с доброта, благост и любов.

Книгата може да свалите от този линк:

https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR3CaTURhSNitKKvMQDF3Uqq5ZkIl_ABq_N3yleOjm4jzc9bKPBh-7mKHgo

А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат.

https://youtu.be/FnpbyXKNLA0

Доминото

Преди години, когато с братята ми бяхме малки, прекарахме една лятна почивка на морето. Дните бяха просто прекрасни! Много слънце, плуване и игра в пясъка. Но, за съжаление, един ден започна да вали. Поради това трябваше да играем вътре в къщата с играчките, които бяха оставени, като например дама, домино, малки колички, кукли и други.

Ани, без да иска, стъпи на крака на Карл. Той имаше склонност лесно да се дразни и блъсна силно Ани. Тя заплака нервно, издърпа покривката от масата и малката кола на Алфред се разби на пода на няколко парчета. Когато Алфред влезе в стаята и видя малката си кола счупена, той започна да се кара с Габриел, мислейки, че той е виновен. Габриел се опита да се защити от словесната атака на Алфред, когато внезапно, с рязко движение, удари Андреа с лакът.

Опаааа!!! Огромна бъркотия само за няколко минути!

Чичо Луис, който беше разумен и спокоен човек, осъзнавайки източника на проблема, се опита да успокои всички деца. След като всички се успокоиха, той ни помоли да седнем на масата. Взе плочки домино и търпеливо започна да ги изправя на малко разстояние един от друг. Постави парчетата по такъв начин, че приличаха на рисунка с много извивки. Когато свърши, каза на Карл да бутне внимателно първото парче. Докато падаше, първото домино бутна второто надолу, което от своя страна блъсна третото надолу и по този начин всяко парче, падайки, затискаше следващото.

Въпреки това на една извивка едно от парчетата не повали следващото и доминото спря да пада. Искахме да видим как всички парчета падат. След това спектакълът би бил завършен. Чичо Луис привлече вниманието ни, като каза:

- Вижте, деца! Едно малко усилие е необходимо, за да паднат всички парчета едно по едино. Споровете започват по същия начин: нужно е само един човек да стане раздразнителен към друг, да го засегне и да го разстрои. Така за кратко време атмосферата става напрегната и всички са нещастни. За да се спре тази реакция, е необходимо да действаме точно като малкото парче домино, което не е било ударено от предишното.

Погледнахме се един друг, отговаряйки, че сме разбрали мъдрия урок. След това продължихме да играем.

* * *

Урокът беше много ясен и до ден днешен правя всичко по силите си, за да действам точно като това малко домино, което не е било ударено от предишното. Когато забележа агресивност или обида, знам, че най-добрият начин да помогна е да разбера, да изчакам другия човек да се успокои, а след това да обсъдим проблема.

Научих, че е много по-добре да живееш в спокойна и щастлива среда. За да постигнем това, всеки от нас трябва да свърши своята част.

Книгата може да свалите от този линк:
https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR1doxMtxiA20vWxCBYzymj0ZafwVohpm8lnQYpWHFghrvDYHhUueymJQeo
А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат. 
 https://youtu.be/7p_xq-226Ic

Саксията

Животът в нашия дом винаги беше спокоен и приятен. Не бяхме имали сериозни проблеми заради болести, а само няколко леки настинки и незначителни наранявания по време на нашите игри.

Обаче виждах хора, които страдаха силно. Имах много въпроси за това и исках да поговоря с моята майка.

Когато влязох в стаята, тя кърпеше копчетата на една риза. Попитах я:

- Знаеш ли, мамо, напоследък много мисля за Луси. Тя е родена с проблем в крака. Преминала е през толкова много операции и е прекарала толкова дълго време в леглото, без да може да играе навън. Защо не се е родила съвършена, точно както аз? Не е ли несправедливо?

Майка ми постави ризата на масата, хвана ме за ръка и помоли да я последвам на верандата, където държеше някои от нейните цветя.

- Погледни това цвете в саксията. То израсна на тъмно място и получи много малко слънчева светлина - каза майка ми. Забележи колко дълго и тънко е стъблото му и може да се счупи лесно. Неговите листа са малки и жълтеникави. Това е много крехко растение, защото не е получило достатъчно слънчева светлина.

- Сега, ела и погледни другата саксия, чието растение получава светлина от всички страни. Как ти изглежда?

- О, мамо, то е най-красивото сред всички тях! Стъблото му е силно и устойчиво и листата му са зелени и пищни.

- Знаеш ли, дъще, всяко семе носи в себе си всичко, което растението би могло да бъде. Когато стъблото му излезе над земята, то започва да показва какъв тип растение ще стане. Слънцето го прави силно, а липсата на светлина – крехко.

Същото се случва с всички нас: когато се раждаме, всеки носи в себе си това, което е направил в предишните си животи. Възможно е в някое от тези предишни съществувания да сме злоупотребили с това, което Бог ни е дал. Може да сме причинили вреда на другите и заради това нашата собствена душа да е увредена.

- Ние знаем, че Божествената Справедливост е съвършена. Бог, в Своята безкрайна милост, позволява раната вътре в нашата душа да бъде изцелена. Страданието е едно от лекарствата, използвани за това лечение. Бъди наясно, че страданието е благословия по някакъв начин. Това е светлината, която дава сила на човека, така както слънчевата светлина дава сила на растението.

- Причината за страданието на Луси не е открита в сегашния й живот, а по-скоро в предишните животи, тъй като тя е родена с недъг на крака. Нейното страдание е светлината, която тя получава, за да се помогне на духовния й растеж и да се излекува раната в нейната душа. От нас зависи да й помогнем, като я успокоим и й дадем много любов. По този начин тя ще се чувства окуражена да издържи този труден тест. Междувременно ние можем да практикуваме възвишения урок на милосърдието, на който Исус ни е научил.

* * *

Бях доволна от обяснението на майка ми.

Бог не е несправедлив.

Всеки от нас е отговорен за това, което прави и последствията от всичко добро или зло, което сторим, ще се върнат при нас.

Книгата може да свалите от този линк:

https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR0mD4PVakcjqbW6fbiHim2dZZWXZs0VGsm1LwjA7oxd_Gaczuy3Uf7j-uk

А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат.

https://youtu.be/fTl9vwcKD6U

Капките мастило

По време на лятната ваканция прекарвахме няколко дни на морето заедно с моите чичовци и братовчеди. Бяхме общо дванадесет веселяци, които прекарват времето си заедно, забавлявайки се и участвайки във всички изненади, които обстановката можеше да ни предложи.

Нашите взаимоотношения бяха прекрасни през първите няколко дни, но малко по малко започнаха караниците. Тези кавги правеха обстановката неприятна.

Чичо Алберт, който постоянно участваше в детските игри, ни каза да седнем на масата и помоли Паула да донесе четири чаши вода. После взе четири малки шишенца с мастило в различни цветове. Добави капка черно мастило в една от чашите и помоли да наблюдаваме какво ще се случи. Мастилото правеше вълните в чашата, разпростирайки се и няколко минути по-късно цялата чаша вода стана тъмно сива. След това добави капка червено мастило във втората чаша. Мастилото се разпространи в цялата вода. В третата чаша добави синьо мастило, а в четвъртата пусна зелено мастило.

Гледахме четирите чаши с цветното им съдържание, без да разбираме какво се случва. Погледнахме чичо Алберт, търсейки обяснение. Той въздъхна дълбоко, докато се наместваше по-удобно в стола си. Той направи жест с пръсти, сочещи към собствената му глава, и много сериозно започна да ни говори:

- Деца, нашият ум управлява живота ни, думите ни и действията ни. Мислите винаги възникват в нашия ум, преди да произнесем някоя дума или да предприемем някакво действие. Мислите се разпространяват в цялото пространство по същия начин, по който мастилото се смесва с водата. Нашите мисли, както и нашите думи и действия, се разпространяват и пряко засягат други хора.

Демонстрирайки спокойствие и мъдрост, той обясни:

- С моята свободна воля избрах различните цветове и ги пуснах във водата. По същия начин ние избираме мислите, думите и нагласите, които желаем да изразим. Както мастилото може да има различни цветове като черно, синьо, червено или зелено, така и нашите мисли могат да имат различни тонове, включително агресивност, негодувание, мъка, отмъщение, бунт или тъга; или, нашите мисли също могат да бъдат в красиви цветове, които представляват мир, радост, сърдечност, търпение, уважение и т.н.

- Деца - заключи чичо ни, - всеки от нас е отговорен за тона на цвета, който добавяме към околната среда. Само добрите мисли за братство и радост могат да направят нас и хората около нас добри.

Разбрахме много добре какво чичо Алберт има предвид. Неговите думи ни докоснаха дълбоко и всички започнахме да обръщаме по-голямо внимание на влиянието, което бихме могли да упражним върху околните. Стана по-лесно да се държим по-толерантно един към друг, да обръщаме специално внимание на мислите, думите и действията на другите.

Този урок не само ни позволи да имаме по-приятна ваканция, но ме вдъхнови да живея по-хармонично с хората около мен. Ние сме по-щастливи, когато си сътрудничим, така че и другите да бъдат по-щастливи.