Доминото

Преди години, когато с братята ми бяхме малки, прекарахме една лятна почивка на морето. Дните бяха просто прекрасни! Много слънце, плуване и игра в пясъка. Но, за съжаление, един ден започна да вали. Поради това трябваше да играем вътре в къщата с играчките, които бяха оставени, като например дама, домино, малки колички, кукли и други.

Ани, без да иска, стъпи на крака на Карл. Той имаше склонност лесно да се дразни и блъсна силно Ани. Тя заплака нервно, издърпа покривката от масата и малката кола на Алфред се разби на пода на няколко парчета. Когато Алфред влезе в стаята и видя малката си кола счупена, той започна да се кара с Габриел, мислейки, че той е виновен. Габриел се опита да се защити от словесната атака на Алфред, когато внезапно, с рязко движение, удари Андреа с лакът.

Опаааа!!! Огромна бъркотия само за няколко минути!

Чичо Луис, който беше разумен и спокоен човек, осъзнавайки източника на проблема, се опита да успокои всички деца. След като всички се успокоиха, той ни помоли да седнем на масата. Взе плочки домино и търпеливо започна да ги изправя на малко разстояние един от друг. Постави парчетата по такъв начин, че приличаха на рисунка с много извивки. Когато свърши, каза на Карл да бутне внимателно първото парче. Докато падаше, първото домино бутна второто надолу, което от своя страна блъсна третото надолу и по този начин всяко парче, падайки, затискаше следващото.

Въпреки това на една извивка едно от парчетата не повали следващото и доминото спря да пада. Искахме да видим как всички парчета падат. След това спектакълът би бил завършен. Чичо Луис привлече вниманието ни, като каза:

- Вижте, деца! Едно малко усилие е необходимо, за да паднат всички парчета едно по едино. Споровете започват по същия начин: нужно е само един човек да стане раздразнителен към друг, да го засегне и да го разстрои. Така за кратко време атмосферата става напрегната и всички са нещастни. За да се спре тази реакция, е необходимо да действаме точно като малкото парче домино, което не е било ударено от предишното.

Погледнахме се един друг, отговаряйки, че сме разбрали мъдрия урок. След това продължихме да играем.

* * *

Урокът беше много ясен и до ден днешен правя всичко по силите си, за да действам точно като това малко домино, което не е било ударено от предишното. Когато забележа агресивност или обида, знам, че най-добрият начин да помогна е да разбера, да изчакам другия човек да се успокои, а след това да обсъдим проблема.

Научих, че е много по-добре да живееш в спокойна и щастлива среда. За да постигнем това, всеки от нас трябва да свърши своята част.

Книгата може да свалите от този линк:
https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR1doxMtxiA20vWxCBYzymj0ZafwVohpm8lnQYpWHFghrvDYHhUueymJQeo
А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат. 
 https://youtu.be/7p_xq-226Ic