Лимонадата

Беше горещ летен следобед. Вече бях завършила домашното си, когато пристигнаха Мери, Кристин и Марсия. Бяха дошли в дома ми, за да играят много интересна игра. По време на играта трябваше многократно да напомняме на Марсия, когато беше неин ред да играе, тъй като тя беше леко разсеяна. Аз бях разстроена и започнах да се държа грубо с нея.

Когато играта свърши, баба ме помоли да набера лимони от дървото. По това време лимонада щеше да ни дойде добре. Когато приближихме лимоновото дърво в задния двор, забелязах приятния аромат, идващ от дървото, докато събирахме падналите лимони от земята.

Баба добави:

- Лимонът, освен че се използва като компонент на много парфюмни продукти, е и добър източник на витамин С, който е много необходим на нашето тяло.

Върнахме се в кухнята и говорихме за мъдростта на Бога при Сътворението. Баба наряза лимоните наполовина и започна да ги стиска, за да отдели сока. След това тя взе с лъжица от сока и ме попита дали мога да го опитам.

- Разбира се, че не - отговорих аз, - лимонът е много силен, прекалено кисел.

Много внимателно тя изсипа сока в кана, добавяйки вода и захар.

- Сега опитай! - каза тя.

Отпих бавно. Беше вкусно! Напълнихме чашите и преди да ги занесем на моите приятели, баба погали косата ми и каза:

- Думите ни могат да бъдат кисели като лимона. Те нараняват хората, причиняват лоши чувства. Въпреки това, ако всичко, което е необходимо да кажем, бъде разтворено във водата на милосърдието и подсладено от благост, хората биха чувствали повече любов и уважение, и по този начин ще добият приятно впечатление за нас.

Веднага си спомних колко груба бях към Марсия и се сетих за други инциденти, в които имах подобно неправилно поведение. Прегърнах баба и й благодарих, че ми помогна да видя моите недостатъци и за нейния мил и мъдър начин да ме научи на толкова много важни уроци за живота.

Върнахме се в хола, където се наслаждавах на лимонадата с моите приятели.

* * *

От този ден нататък бях по-внимателна в избора на думите си, опитвах се да говоря с хората по същия начин, по който бих искала те да ми говорят: с доброта, благост и любов.

Книгата може да свалите от този линк:

https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR3CaTURhSNitKKvMQDF3Uqq5ZkIl_ABq_N3yleOjm4jzc9bKPBh-7mKHgo

А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат.

https://youtu.be/FnpbyXKNLA0

Доминото

Преди години, когато с братята ми бяхме малки, прекарахме една лятна почивка на морето. Дните бяха просто прекрасни! Много слънце, плуване и игра в пясъка. Но, за съжаление, един ден започна да вали. Поради това трябваше да играем вътре в къщата с играчките, които бяха оставени, като например дама, домино, малки колички, кукли и други.

Ани, без да иска, стъпи на крака на Карл. Той имаше склонност лесно да се дразни и блъсна силно Ани. Тя заплака нервно, издърпа покривката от масата и малката кола на Алфред се разби на пода на няколко парчета. Когато Алфред влезе в стаята и видя малката си кола счупена, той започна да се кара с Габриел, мислейки, че той е виновен. Габриел се опита да се защити от словесната атака на Алфред, когато внезапно, с рязко движение, удари Андреа с лакът.

Опаааа!!! Огромна бъркотия само за няколко минути!

Чичо Луис, който беше разумен и спокоен човек, осъзнавайки източника на проблема, се опита да успокои всички деца. След като всички се успокоиха, той ни помоли да седнем на масата. Взе плочки домино и търпеливо започна да ги изправя на малко разстояние един от друг. Постави парчетата по такъв начин, че приличаха на рисунка с много извивки. Когато свърши, каза на Карл да бутне внимателно първото парче. Докато падаше, първото домино бутна второто надолу, което от своя страна блъсна третото надолу и по този начин всяко парче, падайки, затискаше следващото.

Въпреки това на една извивка едно от парчетата не повали следващото и доминото спря да пада. Искахме да видим как всички парчета падат. След това спектакълът би бил завършен. Чичо Луис привлече вниманието ни, като каза:

- Вижте, деца! Едно малко усилие е необходимо, за да паднат всички парчета едно по едино. Споровете започват по същия начин: нужно е само един човек да стане раздразнителен към друг, да го засегне и да го разстрои. Така за кратко време атмосферата става напрегната и всички са нещастни. За да се спре тази реакция, е необходимо да действаме точно като малкото парче домино, което не е било ударено от предишното.

Погледнахме се един друг, отговаряйки, че сме разбрали мъдрия урок. След това продължихме да играем.

* * *

Урокът беше много ясен и до ден днешен правя всичко по силите си, за да действам точно като това малко домино, което не е било ударено от предишното. Когато забележа агресивност или обида, знам, че най-добрият начин да помогна е да разбера, да изчакам другия човек да се успокои, а след това да обсъдим проблема.

Научих, че е много по-добре да живееш в спокойна и щастлива среда. За да постигнем това, всеки от нас трябва да свърши своята част.

Книгата може да свалите от този линк:
https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR1doxMtxiA20vWxCBYzymj0ZafwVohpm8lnQYpWHFghrvDYHhUueymJQeo
А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат. 
 https://youtu.be/7p_xq-226Ic

Саксията

Животът в нашия дом винаги беше спокоен и приятен. Не бяхме имали сериозни проблеми заради болести, а само няколко леки настинки и незначителни наранявания по време на нашите игри.

Обаче виждах хора, които страдаха силно. Имах много въпроси за това и исках да поговоря с моята майка.

Когато влязох в стаята, тя кърпеше копчетата на една риза. Попитах я:

- Знаеш ли, мамо, напоследък много мисля за Луси. Тя е родена с проблем в крака. Преминала е през толкова много операции и е прекарала толкова дълго време в леглото, без да може да играе навън. Защо не се е родила съвършена, точно както аз? Не е ли несправедливо?

Майка ми постави ризата на масата, хвана ме за ръка и помоли да я последвам на верандата, където държеше някои от нейните цветя.

- Погледни това цвете в саксията. То израсна на тъмно място и получи много малко слънчева светлина - каза майка ми. Забележи колко дълго и тънко е стъблото му и може да се счупи лесно. Неговите листа са малки и жълтеникави. Това е много крехко растение, защото не е получило достатъчно слънчева светлина.

- Сега, ела и погледни другата саксия, чието растение получава светлина от всички страни. Как ти изглежда?

- О, мамо, то е най-красивото сред всички тях! Стъблото му е силно и устойчиво и листата му са зелени и пищни.

- Знаеш ли, дъще, всяко семе носи в себе си всичко, което растението би могло да бъде. Когато стъблото му излезе над земята, то започва да показва какъв тип растение ще стане. Слънцето го прави силно, а липсата на светлина – крехко.

Същото се случва с всички нас: когато се раждаме, всеки носи в себе си това, което е направил в предишните си животи. Възможно е в някое от тези предишни съществувания да сме злоупотребили с това, което Бог ни е дал. Може да сме причинили вреда на другите и заради това нашата собствена душа да е увредена.

- Ние знаем, че Божествената Справедливост е съвършена. Бог, в Своята безкрайна милост, позволява раната вътре в нашата душа да бъде изцелена. Страданието е едно от лекарствата, използвани за това лечение. Бъди наясно, че страданието е благословия по някакъв начин. Това е светлината, която дава сила на човека, така както слънчевата светлина дава сила на растението.

- Причината за страданието на Луси не е открита в сегашния й живот, а по-скоро в предишните животи, тъй като тя е родена с недъг на крака. Нейното страдание е светлината, която тя получава, за да се помогне на духовния й растеж и да се излекува раната в нейната душа. От нас зависи да й помогнем, като я успокоим и й дадем много любов. По този начин тя ще се чувства окуражена да издържи този труден тест. Междувременно ние можем да практикуваме възвишения урок на милосърдието, на който Исус ни е научил.

* * *

Бях доволна от обяснението на майка ми.

Бог не е несправедлив.

Всеки от нас е отговорен за това, което прави и последствията от всичко добро или зло, което сторим, ще се върнат при нас.

Книгата може да свалите от този линк:

https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?fbclid=IwAR0mD4PVakcjqbW6fbiHim2dZZWXZs0VGsm1LwjA7oxd_Gaczuy3Uf7j-uk

А тук е и аудио версия за тези, които нямат възможност да четат.

https://youtu.be/fTl9vwcKD6U